Краят на поколението "Терминал 2"
✔️ Прагматични, оптимистични, но дистанцирани от политиката.
✔️ Трудолюбиви, но следващи принципа "work smart, not hard".
✔️ Силно обвързани със семейството и приятелите - но без по-широка мрежа на общностни връзки, към която да изпитват доверие и принадлежност.
Ето така изглеждат новите млади българи: поколението между 16 и 25-годишна възраст, което ще предопределя живота, икономиката, културата и националните постижения на България в следващите десетилетия.
Това е краят на поколението "Терминал 2", което вярваше, че решението на всички проблеми е да потърсиш спасение в чужбина.
Това показват данните от национално представителното проучване "Млада България" - проект на "Булевард България", реализирано социологическата агенция "Насока", проведено между 5 и 12 април 2023 г. на територията на цялата страна.
Това е мащабно изследване, чиито данни ще ви представим в поредица от 4 статии. На следващ етап информацията ще бъде анализирана от професионалисти в сферата на психологията, политологията и обществените науки, за да изведем заедно тенденциите, възможностите и рисковете пред поколението, което активно ще се включи в пазара на труда и ще формира обществените нагласи в следващите години.
Как изглежда Млада България?
Ще разпознаем новото поколение по най-младите таланти на страната - като златните Стилияна Николова и Ивет Горанова, Алберт Попов или Едмонд Назарян, Максим Иванов от Neverest или Елеонора Иванова от филма "Шекспир като улично куче".
Това са момчетата и момичетата, родени между 1997 и 2007 г. - междукризисния период, в който България се движеше напред към интеграция в ЕС и НАТО, и успя да постигне националните си цели.
Родени са в единственото десетилетие от 1989 г. насам, в което България беше управлявана от три последователни правителства с пълен мандат. Началото му беше белязано от трудното стабилизиране след Виденовата зима и хиперинфлацията. Краят му съвпадна с първите сигнали за Световната финансова криза.
Те са децата на младежите от 90-те, които останаха - и не са много.
Преброяванията през 2011-2021 г. отчитат спад с 24,2% на броя на младите хора в България във възрастовата група 15-19 г. в десетгодишен период. Демографското свиване в групата 20-24 г. е още по-сериозно - 45,4%.
Сега тези млади българи са по-склонни да останат и да се развиват в България.
Само 7% казват, че искат да емигрират завинаги, а 55% не биха напуснали държавата "при никакви обстоятелства".
37,9% от групата 16-25 г. обмисля да замине в чужбина само временно - за учене или за работа - след което да се върне отново в България.
За сравнение: само преди 10 години* делът на младите хора в същата възрастова група, които смятат да напуснат България завинаги е двойно по-висок (14,5%).
През 2013 г. над 50% от младежите са били склонни да заминат временно. 20 процентни пункта по-малък е бил делът на тези, които са искали да останат у дома.
Сега в София се вижда малко по-висок дял (11%) на младите хора, желаещи да живеят в чужбина за постоянно. Тийнейджърите в подгрупата 16-19 г. са тези, които се отличават с малко по-голямата си склонност да заминат да учат или да работят временно извън България.
Сред 20-25-годишните 61% са твърдо решили да останат в страната. Процентът на оставащите е видимо по-висок сред младежите, които вече имат висше/ полувисше образование (67% от групата).
На кого има доверие Млада България?
Сред онези личности, които младите идентифицират като добри примери, са утвърдените спортисти или артисти, чиито постижения са признати именно на световно ниво - това са Григор Димитров, Димитър Бербатов, Мария Бакалова, Златните момичета, Кубрат Пулев.
Интервюираните имат възможност да посочат до три имена на млади българи, които смятат за добри примери. 14,4% отговарят с "Няма такива", а почти 44% - с "Не знам".
Прави впечатление, че в топ 10 на тази класацията попадат YouTube-инфлуенсъри като Слави Панайотов (The Clashers) и бившият репортер в ТВ "Алфа" Станислав Цанов, които изпреварват музиканти, атлети, телевизионни водещи и др.
Ако тези имена ви изненадват - имайте предвид, че 69,4% от младите хора казват, че се информират предимно от интернет, а телевизията остава назад с 23,5% дял. Радиото и вестниците са практически неизползваеми медии за съвременната публика под 25 г.
Facebook и YouTube са социалните мрежи, които по-голям относителен дял от младите (особено 20-25-годишните) използват за информация, а не само за развлечение. Това са и двата сайта, които те посещават най-редовно.
В цялата база от респонденти Facebook излиза начело като "първата социална мрежа, в която влизам сутрин", следвана от Instagram (26,8%) и TikTok (14,3%). Тук обаче вече има видими разлики между двете възрастови подгрупи - най-голяма част от тийнейджърите мигрира към Instagram и показва доста висок дял предпочитания към TikTok, докато Facebook доминира сред младежите над 20 г.
"Без телефона ежедневието на младия българин днес е немислимо. Социалното общуване – по-често виртуално, отколкото реално (лице в лице) – заема значителна част от свободното време на младите хора у нас", казва Елена Дариева, управител на агенция "Насока".
И както ще видим по-късно - "четенето е далеч назад в приоритетите за приятно прекарване на свободните часове, след спорта и гледането на филми".
Силната връзка със семейството е това, което прави впечатление в цялата изследвана група.
70,2% от респондентите на възраст 16-25 г. казват, че все още живеят заедно с родителите си - това се отнася не само за учениците в тийнейджърска възраст (94%), но и за 53 на сто от мъжете и жените на 20-25 г., включително за 64% от тези, които едновременно учат и работят.
Оставането в родителския дом за по-дълъг период след пълнолетието не се възприема като проблем или компромис, а като нещо нормално за всеки четвърти млад българин.
Родителите и партньорите са хората, на които младежите имат най-високо доверие (почти 92%), следвани от приятелите (80%).
На далечно трето място обаче остават учителите (21,3%) и колегите (20,1%), без междинна свързваща група.
Политиците остават на последно място с 0,4%. Журналистиката и политическата кариера са сред най-слабо привлекателните професии за хората до 25-годишна възраст в България.
Как се издържат младите българи?
Над 60 на сто вярват, че родителите са длъжни да издържат децата си, докато те ходят на училище или следват в университет. 10% от младите хора смятат, че родителите трябва да ги издържат, "докато могат да го правят".
По-интересното обаче е, че 41% от съвременните младежи вече разчитат предимно на своята заплата. За сравнение, през 2013 г. този дял в същата възрастова група е бил само 26,7 на сто, с над 65% зависимост от парите на майка и татко.
Когато погледнем разпределението в двете подгрупи (тийнейджъри и 20+), се вижда и по-ясен знак за нарастваща финансова самостоятелност след 20-годишна възраст, поне на декларирано ниво. Все пак 26 на сто от по-големите младежи продължават да разчитат основно на парите от родителите. Десет процента от младите висшисти също попадат в тази група.
Продължителният престой "под покрива и при правилата" на родителите може да бъде както негатив, така и шанс.
Голяма част от младите българи днес не са изправени пред изпитания, които иначе биха ги принудили да се адаптират към самостоятелен живот и да се справят с "на мускули".
Спокойствието може да се окаже измамно при външни сътресения, при които фамилната "защитна мрежа" може да не издържи.
От друга страна, животът при родителите освобождава по-продължителен период на сигурност за младите хора, който могат да вложат за придобиване на знания, професионален опит и лични спестявания, без да се страхуват от това, че могат да останат на улицата при някое грешно решение.
45,9% от интервюираните младежи смятат, че имат по-добър живот от този на родителите им, а други 31,3% казват, че е приблизително същият. По-малко от 6% са тези, които се оплакват по-лош стандарт на живот от този на родителите си.
Съответно - 76,1% от младежите имат планове за бъдещето (45 процента от тях гледат с хоризонт от 5 и повече години напред), и почти всички от тях имат оптимистични очаквания за личния си живот. Песимистите са само 7.8%.
Пластът, в който тази увереност се пречупва, е политиката.
Позитивни очаквания за бъдещето на България имат 49,5% - чувствително по-малък дял от индивидуалните млади оптимисти. Негативните нагласи за бъдещето на страната се споделят от почти всеки трети човек на възраст 16-25 г., а тези, които не могат да преценят как ще се развива страната, са почти 20%.
Неспособността на доста млади хора да свържат своята лична оптимистична теория с националното бъдеще се проявява и в слабия им интерес към политиката и управлението - при най-младите хора на 16-19 г той достига до 90%, което се отразява и в сериозна неспособност да формират лично мнение по основополагащи въпроси като членството на България в ЕС и НАТО (повече за политическите им нагласи - очаквайте в следващ текст).
Какво означава успехът за младите българи?
"Безапелационно първо условие за добър живот е здравето. Макар и да продължават да са сред важните фактори за житейски успех, упоритият труд и талантът не са по-значими от амбициозността, за днешните млади. Амбицията е „рецепта за успех” според 83% и тежестта й като фактор нараства. Моралните категории като принципност и почтеност също са във възход в последните 10 години, поне на декларативно ниво. Устойчиво важна роля за постигането на успех в живота, в представите на младите хора, има късметът. Високо ценени са още доброто семейство, финансовата осигуреност и доброто образование. Две трети от младите са на мнение, че „ключът за успеха” е добрият външен вид", казва Елена Дариева от агенция "Насока".
Първото желание на младежите в професионалната сфера е IT-секторът - с тройно повече млади хора, които го определят за най-привлекателна работа за своето поколение, в сравнение с 2013 г.
14% от тях казват, че самите те искат да станат програмисти или компютърни специалисти (двойно повече мъже, отколкото жени), докато бъдещите лекари и юристи изостават. Причината за интересът към IT лесно може да се предположи - високо заплащане, гъвкавост в работното време, достъпен набор от умения, които човек може да натрупа в практиката и без диплома за висше образование.
От друга страна, прави впечатление, че IT е една от малкото професии, свързани със STEM (природни науки, технологии, инженерство, математика), които "пробиват" в класацията на мечтаната работа.
Приоритетът на младежите в работата остава заплащането. Общественият престиж, креативността и възможността за практикуването ѝ в чужбина остават на заден план.
"Младите имат високи изисквания за заплащане на труда им, а изборът на професия е силно прагматичен – насочен към доходоносни професии. Най-желани са „пазарно котируемите” професии като компютърен специалист, лекар, юрист. Политиката, държавното управление и изкуствата са желани от малцина", казва още Елена Дариева.
В топ 5 на най-привлекателните професии за младите все пак попадат "педагог/учител" и "полицай" - позиции, които могат да се обвържат с желанието за сигурност в държавната система, но предполагат по-скоро готовност за принос към общността, отколкото меркантилизъм.
"Да работиш по специалността" или да растеш в йерархията не е толкова важно, колкото професията да ти доставя удоволствие - един символ на поколенческа промяна в отношението към работното място, заради младите са по-склонни да сменят работното си място.
Какво липсва на Млада България?
Младите българи са колективистично настроени, но на базово ниво - до семейството и приятелския кръг.
Липсва силна по-висока социална структура, която да ги обединява в общи активности, да ги мотивира към творчество, изобретателност или състезателен дух, да ги среща с връстници, с които няма как да се запознаят в по-капсулираната среда на общуване.
Интересното е, че това се случва не заради липса на желание и не заради липса на емпатия - около 50% от младежите декларират, че са участвали в благотворителни или доброволчески акции, а още около 31 на сто са участвали в природозащитни акции.
Най-честите занимания, с които всеки ден младите хора запълват свободното си време, са свързани с телефона - социални мрежи, чат, слушане на музика.
Над 90% почти никога не ходят на театър, изложби и музеи, а 68,8% от младежите не се занимават с изкуства - рисуване, пеене, свирене на музикален инструмент или писане.
Почти 50% от младежите признават, че рядко или никога не отделят време за четене на книги, извън учебниците. Над 76,8% почти никога не ходят на екскурзии.
Само 19.1% от младите казват, че спортуват всеки ден - голямата част от тях са в ученическата възраст, а с порастването интересът към спорта спада значително. Почти 35% от младите не спортуват никога или го правят нередовно. При момичетата този дял стига до внушителните 43 на сто.
Липсата на творчески занимания или активности, за съжаление, е тенденция, наследена още от 2013 г.
Промяна няма цяло десетилетие по-късно. Мрежа за ангажиране на интереса на младите българи не предлагат нито политиката, нито църквата в България. Под 4% казват, че са участвали в политически активности (само 1,3% членуват в партии), а 4,4% - в религиозни дейности.
Изследването на "Насока" и "Булевард България" е национално представително. Проведено е в периода 5–12 април 2023 г., в 101 гнезда, в 70 населени места, на територията на цялата страна.
По метода на прякото полустандартизирано face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1010 български граждани, на възраст между 16 и 25 години (включително).
Характеристики на извадката:
Представителна за страната случайна извадка (16-25 г.), реализирана след случаен избор на стартови адреси между уникалните жилищни адреси на територията на страната и подбор на респондентите във всяко гнездо, започващ със стартовия адрес + стъпка (2).
Обем на извадката: 1010 души (в 101 гнезда по 10 души).
Модел на извадката: тристепенна гнездова, стратифицирана по местоживеене (столица/град/село). За основа са използвани данните от преброяването през 2021 г. относно разпределението на лицата от 16 до 25 годишна възраст по местоживеене, пол и възраст.
Използвани са две възрастови групи: 16-19 г. и 20-25 г.
Тъй като информацията е организирана на гнездови принцип три стъпки са достатъчни, за да се достигне да първичните носители на тази информация (респондентите).
- На първата стъпка се избира населеното място с вероятности, пропорционални на броя на живеещите там (според НСИ).
- На втората стъпка се генерират, по случаен начин, стартови адреси в определеното населено място. Броят на адресите, съответно на респондентите, е пропорционален на размера на населеното място. Например, в София се избират около 19% - 20% от всички адреси.
- На третата стъпка се избират респондентите. Подборът на респондентите вътре в попадналото в извадката домакинство се извършва, след възрастов скрининг, по модифициран метод на Киш (метод на най-близката рождена дата), ако подходящите респонденти са повече от един.
Този дизайн осигурява представителност на извадката за популацията между 16 и 25 години.
Максимално допустимата стохастична грешка при 50%-те относителни дялове е 3.08%.
* В ретроспекцията са използвани официални данни от национално представителни проучвания на НЦИОМ, които са проведени сред респонденти на възраст между 16 и 35 години. Данните от проучването на НАСОКА, за 2023 година, са представителни на национално ниво за възрастовата група 16 – 25 години. С цел да се постигне сравнимост на информацията, данните на НЦИОМ от 2013 година са преизчислени за възрастовата група 16 – 25 години. Всички цитирани в настоящата ретроспекция проучвания са проведени по съпоставими извадки, методи на подбор на респондентите и регистрация на информацията.